История

Първоначално преселниците се заселват в месността „селището” близо до р. Искър= Тогава реката била дълбока и чиста, през зимата замръзвала и се образувал дълбок лед. Населението обичало да се весели върху леда, но веднъж по време на сватба когато сватбарите потропвали ритмично, леда  се пропукал и всички,  които били върху него потънали в ледените води на реката. Така тази сватба се превърнала в кървава, останалите жители проклели това място  и водени от старейшината дядо Вълко и неговите синове, се преселили на сегашното място където се намира и до ден днешен. 


Мястото което избрали заселниците било пусто   и с много тръни, затова го нарекли с името Дърманци произлизаща от турската дума „дърме”   т.е. „тръне” . В района на селото се намира една римска надгробна плоча и съкровище  от голям брой римски сребърни монети. 


Вероятно около днешното село Дърманци през римската епоха е имало канаба /квартал/ от заселници на римски град.
Дърманци се споменава за първи път с днешното си име в османски документ от средата на ХV век като село с единадесет домакинства.

Тъй като  името на с. Дърманци е жителско, то следва,че жители на средновековния град Дърманица са основали село Дърманци, това обаче е станало много време преди края на ХV век и османското нашествие. Средновековния български град Дърманица е разрушен от турците още в 1393г.  заради стратегическото му положение по пътя за София и Искърския пролом, затова е безлюден и се нарича „мезра” арабско  наименованвие което означава „място без население”.